Blessed

Обичам как през пръстите ти шари нежност,
как ме стопяваш като захарно петле!
Как галенето ти ми е потребност
и как безпомощно не мога да ти кажа "НЕ"!

Обичам да се сливам с мириса ти на кокиче,
да не управлявам думите си и да съм дете!
Да ме превръщаш в непокорно, търсещо момиче,
което знае кога и как да ти се предаде!

Обичам да крещя и после да се сгушвам
в ръцете ти, които са ми необятни брегове!
Да избледнявам в цветовете на дъгите си,
за да се намеря в отражението на тихото море!

Обичам да ми е изпепеляващо до Теб,
да виждам аромат на лавандулово цветле!
Да не мога да се спирам, за да дишам,
защото ако спра се, не ще да издържи това Сърце! 

Разсъждения на глас!

Нали го знаеш онзи тих момент,
когато се събуждаш и знаеш,
че не трябва да си там...
и не трябва да те има
и че си излишна нота
от стотна повторима....
И всичко в теб първично е
и се повтаря само рима,
която се разнася във пространството,
недостижима...
И плачеш, блъскаш с ярост във стена,
която е неразрушима...
Оглеждаш се - и то е само Зима,
която пари и гори,
като Сардина!
И смиссъл няма,
няма и да има!
Защото просто си солена,
като сълза
НЕУЛОВИМА!

Изгубена в превода

понякога изгубвам се и после се намирам,
за да си тръгна и да се открия...пак!
понякога съм цветно, мъничко хвърчило,
а след това отново спад и прах!

понякога ми се мълчи, а викам,
понякога броя канели и залитам!
понякога ми става мъчно и се скривам
под син, полупрозрачен дъждобран!

"понякога" е дума с продължение,
линеен алгоритъм на квадрат!
понякога се гушвам със безвремието
и просто дишам...просто пак!