Най-мощното оръжие са думите,
със тях безумно лесно се ранява.
Когато подредени са стабилно като калдеръмите,
разбираш, че цял свят от мъки се създава.
Най-нежното творение са думите
със тях ти можеш да докосваш и обичаш,
да спираш нечий дъх и да разголваш тяло,
което даже не е нужно със ръце да разсъбличаш.
Най-лудите приятелства създаваш с думите,
когато виждаш, че сърца като едно пулсират,
когато брегове и шеметни вълни се сливат,
с идеята до цветна бяс да ескалират.
Най-палещият огън, те са думите
с които и без клечка можеш да изгаряш,
да чуваш писъци от обгорели струни
и да не виждаш как на прах те стават.
Най-трудно се забравят думите,
които като меч забиват се в предгърдието.
И колкото и да се мъчиш после да превързваш раните,
те белезите там стоят си и крещят обезумяло:
"Не, няма смисъл, моля те...спести си го Началото!"
