На ръба!

В момент на слабост...
се намерихме,
там, търсейки в предгърдието
смисъл!
Забравяйки, че то в "минало време",
винаги ще има!
Забравяйки, че те - дъгите ни,
различни цветове си имат!
Че думите и цифрите
не се събират!
Че диалози трудно се побират!
На монолози вътрешни - делата се обръщат,
а римите за обич се прегръщат!
И на компас разчитаме,
но не във времето!
А на секунди...от безвремието!
И стотните броят и отброяват,
това, което мислите ще смаят!
И на ръба се лутаме, безмълвни,
незнаейки какво да искаме по-още!
Дали да пуснем пеперудите
или да искаме за още!...

Пролетно!

Най-пролетно се чувствам, когато е студено,
когато пръстите ми трепнат уморено,
когато облаците са ми цветни и игриви
и всеки път, щом ягоди сънувам диви!

Най-пролетно ми е, когато теб те няма,
когато ме изгаря мисълта за липса озверяла!
Когато допира ти липсва ми безумно
и щом не срещам в мислите си логика и умно!

Най-пролетно ми е, ако след буря плача,
ако след всяка гръмотевица не скачам,
ако по устните ми цветове от страст се стичат
и много още, още колосално те обичам!

Най-пролетно ми е, когато ме сковава зима,
когато същността ми е най-крехка и ранима,
когато знам, че пътищата ми са много
и когато на мечтите си не слагам лого!

Най-пролетно ми е, когато вън е есен,
когато без компас намирам път аз лесен,
когато знам, че още много смисъл ще намирам,
щом в лято или зима аз се сливам!