Невъзможно ми е
да опиша
колко грешно и безцветно
в мислите ми е!
Нарастващо до степен
Ескалация,
която даже бърка се с
Еякулация!
И празна пак
и пак объркана,
намирам себе си
в ръба на геометрична фигура!
Порязана и с примеси
на кръв
се пускам с бънджи,
търсеща си стръв!
И ти не си виновен
за това, че
ритъма ми няма пулс!
Че се събуждам
без конвулс!
Че искам да ти кажа
КРАЙ!
Но кога не знам!
Целувам те!
И ти не знай...
