четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Безгрешните

Най-лесно е да съдим другите
и на техните моменти да се смеем,
да ги конкретизираме, че те са лудите
и в празните си дупки да живеем.

Не виждаме във себе си възможности,
но ако я съзрем във другите - градация!
И точно в този миг отприщват ни се думите,
които се изричат празно, лесно и без грация!

И все мислим си, че ние сме велики,
че другите амеби са, а ние вездесъщи.
Не осъзнаваме, че сме безкрайно тихи
и че не сме величествени и могъщи!

Но ако някой друг упрекне нас и нарани,
тогава егото ни ескалира в цветна буря,
не можем да приемем факта, че боли
и че възможна е такава истинска заблуда.

Но ние все пак сочим с пръст към другия
и много лесно можем да забравим,
че точно този, смешно - лудия
сме НИЕ и в елементарното си бавно, пагубно го давим!