петък, 21 октомври 2016 г.

Жена

Наивна бях, да си помисля,
че някой би приел ме,
с тази моя острота.
Да вадя от казана Обич,
а тя да се окаже подло зла!
Да мачка и да реже,
без дори да е Жена!
Да ощетява смисъла на
Любовта.

Опитах се да си я нарисувам,
да си припомня каква е Тя?
Преди не беше толкова
Сама.
Разпръскваше  дъги безкрайни
и всеки цвят си имаше Следа.
Разказваше за себе си безмълвно,
не искаше да бъде Празнота.

Сега обаче е различна,
издигна около себе си Стена.
Която трудно може да се бутне,
защото вече е Жена!


неделя, 4 септември 2016 г.

Стих без име

Не обичам смачкани чаршафи.
Нито смачкани сърца.
И думите не ги обичам сдъвкани.
И дрехите не ги обичам със петна.

Не ми харесват едноцветни мисли.
Катранени емоции на квадрат.
В един буркан ще си складирам,
всичко.
Което не харесвам, щом заспя.

Ще си извадя мъничко канела.
Ще се поръся и ще отлетя.
С безвремието ще бъдем гушнати
и ще си говорим за онези,
малките неща.

Ще си откъсна минзухари и любов.
Ще си ги посадя за зимнина.
Не ме е страх от непознатото.
Та, то е само плод на съвестта.







сряда, 25 май 2016 г.

Сезони

Във пролетта се ражда мойто всичко...
разцъфват настроения, дъги и думи.
Усещам полъха на смехове тъй близко,
че сякаш сънищата ми били са като струни.

И после в лятото се чувствам като бриз,
отнесена, спокойна, крайна и периодична.
Емоциите ми ескалират в цветен низ,
разнасящ смисъла ми в песен мелодична.

Преливайки във падащи листа и есен,
безспирно шарено е в мен и моите ноти .
От багрите на любовта нюанса ми е смесен
и чувам само как едва политам в обороти.

Настъпва зима, скърцаща с уста и люта
но не и в мен, прекъсвам бурята с ръце и бягам.
Аз в нейният ефир ще бъда гушната и чута.
И ще се носим в дълъг блус. Изпепеляващ.



понеделник, 11 януари 2016 г.

Огън

Aко знaех, че толковa много ще пaри, когaто ми кaжеш "Отивaм си", нямaше никогa ръкaтa си дa доближa до твоят огън. Сегa просто гори. До кaтрaнено черно. Сегa сърцето ми е просто изгорялa оригaмa.

Гонитба


Преди тичaх. 

Много тичaх.  
Особено след бaлони и хвърчилa. 
Шaреното ме привличaше. 
Сегa ме привличa сивото и пaрещото. 
Жaртa от пепел. 
Сегa тичaм по теб...