Blessed

Обичам как през пръстите ти шари нежност,
как ме стопяваш като захарно петле!
Как галенето ти ми е потребност
и как безпомощно не мога да ти кажа "НЕ"!

Обичам да се сливам с мириса ти на кокиче,
да не управлявам думите си и да съм дете!
Да ме превръщаш в непокорно, търсещо момиче,
което знае кога и как да ти се предаде!

Обичам да крещя и после да се сгушвам
в ръцете ти, които са ми необятни брегове!
Да избледнявам в цветовете на дъгите си,
за да се намеря в отражението на тихото море!

Обичам да ми е изпепеляващо до Теб,
да виждам аромат на лавандулово цветле!
Да не мога да се спирам, за да дишам,
защото ако спра се, не ще да издържи това Сърце! 

Разсъждения на глас!

Нали го знаеш онзи тих момент,
когато се събуждаш и знаеш,
че не трябва да си там...
и не трябва да те има
и че си излишна нота
от стотна повторима....
И всичко в теб първично е
и се повтаря само рима,
която се разнася във пространството,
недостижима...
И плачеш, блъскаш с ярост във стена,
която е неразрушима...
Оглеждаш се - и то е само Зима,
която пари и гори,
като Сардина!
И смиссъл няма,
няма и да има!
Защото просто си солена,
като сълза
НЕУЛОВИМА!

Изгубена в превода

понякога изгубвам се и после се намирам,
за да си тръгна и да се открия...пак!
понякога съм цветно, мъничко хвърчило,
а след това отново спад и прах!

понякога ми се мълчи, а викам,
понякога броя канели и залитам!
понякога ми става мъчно и се скривам
под син, полупрозрачен дъждобран!

"понякога" е дума с продължение,
линеен алгоритъм на квадрат!
понякога се гушвам със безвремието
и просто дишам...просто пак!

Мимишонени вълнения!

Невъзможно ми е
да опиша
колко грешно и безцветно
в мислите ми е!
Нарастващо до степен
Ескалация,
която даже бърка се с
Еякулация!
И празна пак
и пак объркана,
намирам себе си
в ръба на геометрична фигура!
Порязана и с примеси
на кръв
се пускам с бънджи,
търсеща си стръв!
И ти не си виновен
за това, че
ритъма ми няма пулс!
Че се събуждам
без конвулс!
Че искам да ти кажа
КРАЙ!
Но кога не знам!
Целувам те!
И ти не знай...

Диво!

Не ми е наранено, не!
Даже ми е странно и наситено от брегове,
че не намерих себе си във тебе,
че трябваше във пчелен кошер да събирам време...
Да се поръсвам с лавандула и щипчица канела,
и да нахлувам в мисли от истерия,
да бързам и въздишам, без да осъзнавам
колко много думите и розите отнемат.
Не, не ми е страшно и не ми е наранено!
Разбираш ли? Във мен дълбоко е простено!
И на дъгите ми са цветовете НЕ бледи,
а крещят от яркост и от слънце!
И тъй полегнала в росата уморена,
усещам как се раждам възродена
от смях, илюзии и подредба,
която в теб не можех да напрегна!
И не, не ми е наранено,
никак даже!
Благодарно ми е, че ми е така красиво
и че разминаваща се с тебе
стана ми...едно такова...диво!

На ръба!

В момент на слабост...
се намерихме,
там, търсейки в предгърдието
смисъл!
Забравяйки, че то в "минало време",
винаги ще има!
Забравяйки, че те - дъгите ни,
различни цветове си имат!
Че думите и цифрите
не се събират!
Че диалози трудно се побират!
На монолози вътрешни - делата се обръщат,
а римите за обич се прегръщат!
И на компас разчитаме,
но не във времето!
А на секунди...от безвремието!
И стотните броят и отброяват,
това, което мислите ще смаят!
И на ръба се лутаме, безмълвни,
незнаейки какво да искаме по-още!
Дали да пуснем пеперудите
или да искаме за още!...

Пролетно!

Най-пролетно се чувствам, когато е студено,
когато пръстите ми трепнат уморено,
когато облаците са ми цветни и игриви
и всеки път, щом ягоди сънувам диви!

Най-пролетно ми е, когато теб те няма,
когато ме изгаря мисълта за липса озверяла!
Когато допира ти липсва ми безумно
и щом не срещам в мислите си логика и умно!

Най-пролетно ми е, ако след буря плача,
ако след всяка гръмотевица не скачам,
ако по устните ми цветове от страст се стичат
и много още, още колосално те обичам!

Най-пролетно ми е, когато ме сковава зима,
когато същността ми е най-крехка и ранима,
когато знам, че пътищата ми са много
и когато на мечтите си не слагам лого!

Най-пролетно ми е, когато вън е есен,
когато без компас намирам път аз лесен,
когато знам, че още много смисъл ще намирам,
щом в лято или зима аз се сливам!