разцъфват настроения, дъги и думи.
Усещам полъха на смехове тъй близко,
че сякаш сънищата ми били са като струни.
И после в лятото се чувствам като бриз,
отнесена, спокойна, крайна и периодична.
Емоциите ми ескалират в цветен низ,
разнасящ смисъла ми в песен мелодична.
Преливайки във падащи листа и есен,
безспирно шарено е в мен и моите ноти .
От багрите на любовта нюанса ми е смесен
и чувам само как едва политам в обороти.
Настъпва зима, скърцаща с уста и люта
но не и в мен, прекъсвам бурята с ръце и бягам.
Аз в нейният ефир ще бъда гушната и чута.
И ще се носим в дълъг блус. Изпепеляващ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар