На ръба!

В момент на слабост...
се намерихме,
там, търсейки в предгърдието
смисъл!
Забравяйки, че то в "минало време",
винаги ще има!
Забравяйки, че те - дъгите ни,
различни цветове си имат!
Че думите и цифрите
не се събират!
Че диалози трудно се побират!
На монолози вътрешни - делата се обръщат,
а римите за обич се прегръщат!
И на компас разчитаме,
но не във времето!
А на секунди...от безвремието!
И стотните броят и отброяват,
това, което мислите ще смаят!
И на ръба се лутаме, безмълвни,
незнаейки какво да искаме по-още!
Дали да пуснем пеперудите
или да искаме за още!...