Най-пролетно се чувствам, когато е студено,
когато пръстите ми трепнат уморено,
когато облаците са ми цветни и игриви
и всеки път, щом ягоди сънувам диви!
Най-пролетно ми е, когато теб те няма,
когато ме изгаря мисълта за липса озверяла!
Когато допира ти липсва ми безумно
и щом не срещам в мислите си логика и умно!
Най-пролетно ми е, ако след буря плача,
ако след всяка гръмотевица не скачам,
ако по устните ми цветове от страст се стичат
и много още, още колосално те обичам!
Най-пролетно ми е, когато ме сковава зима,
когато същността ми е най-крехка и ранима,
когато знам, че пътищата ми са много
и когато на мечтите си не слагам лого!
Най-пролетно ми е, когато вън е есен,
когато без компас намирам път аз лесен,
когато знам, че още много смисъл ще намирам,
щом в лято или зима аз се сливам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар