...и се стремим към себеопознаване!
Запознаваме се с някой и според визията, зодията, звездите и планетите - знаем той какъв е...
А той плаче, защото не може сам да опознае себе си, какво остава за другите!?!?
Решаваме,
че някой е "еди какъв си", защото в неподходящ момент /за теб/ е
направил нещо "неправилно"; изсмял се е на нещо /което, за теб не е
смешно/, наредил е акордите грешно, подредил е пъзела "сложно".....а ти
не си мислил така...
Това прави ли го ЛОШ? Лишен от интелект? Без цветове в съзнанието си? /ами, ако е далтонист?/ Без думи и глас? Без чувства?...
Преценяваме
и не мислим...той какво е преживял, защо реагира така срещу
живота, какво носи в себе си - сребро или злато...или просто дрехи и
чувства "втора ръка"?
Решаваме да протегнем ръка и да насочим меч-а, към място, което много боли - Съзнанието, Сърцето и Миналото!
А,
ти познаваш ли себе си? Готов ли си да съдиш и да раздаваш правда?
Мислиш, че твоята опаковка е лесна за разпечатване?! Че там няма
съдържание, което е останало невидимо?! Че си ИДЕАЛЕН!?
Живей тогава! С илюзията, че си БЕЗГРЕШЕН!
Но живей и с мисълта, че някой вижда твоята опаковка.....без съдържание!
Няма коментари:
Публикуване на коментар