Пристъпваш бавно към обзелата ме тишина
и пръскаш с ярост свойта топлина...
Надничаш, но не смееш да изкажеш с глас това,
което аз отдавна чакам! Чакам и сега...
Кажи - какво ти виждаш през прозореца ми сив,
дали усещаш ме или пък чуваш само срив...
Долавяш ли на малките, красиви феи песента
или с предимство са изписаните грешки на дланта?!?
Не спираш да слухтиш, озърташ се, броиш...
Минутите пред теб изнизват се, а ти стоиш!
И стенат в теб молбите за любов и грехота,
но в стаята на феята дочуваш...само тишина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар