Във черно-бели мисли те сънувам,
неистимо наситих се да те жадувам.
Сега дори не знам какво желая,
присмива ми се тъжната китара...
До време исках те, желаех, плаках...
А ти не виждаше частица от това!
Сега ме търсиш и предлагаш чувства,
но в мен отдавна липсва любовта!
Не беше сигурен, премисляше си хода,
докато аз изчаквах с Нея на везната,
да прецениш, коя от двете заслужава
да получи славната ти обич и омая...
Не съжалявам, че рисувах те с дъгата,
нито пък, че дишах с дъх на карамел!
Не съжалявам, че за теб неволно плаках
и че късче от душата ми си взел!
Но вече всичко е опустошено,
отекват думите ми ден след ден!
А ти се сети твърде късно
колко цветно е било във мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар