Отново съм извън това, което другите наричат май... душа!
Пронизващо културна съм за другите сега,
но себе си не разпознавам в тъмно-сивата мъгла...
Във пепелник догаря черната цигара,
аз нямам сили даже да я загася...
Поглеждайки в окото на мечтата,
дали от странните си мисли ще се оттърва...
И тези чувства всеки ден изгарят,
това, което, пак повтарям, за другите нарича се... душа!
И сливам се със себе си, с мечтата и със мен.
Oтчайващо изглежда...
Kато безкрайно дълъг ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар