Забравен като нея,
очакваш някой да докосне струните ти
и да възроди това, което в теб струи...
Приличаш ми на есенния дъжд!
Сякаш дълго време си се криел от света
и изведнъж открехваш себе си пред мен!
Над мен изсипваш капки страст и болка!
Напомняш ми за есенните, падащи листа!
Отрупваш ме със чувства - непознати,
цветни, странни, тъжни, искащи любов...
А аз дали готова съм за теб - отчаян и суров?...
Дали ще имам сили да посрещна след това и зимата?
Да те приема чист и откровен?
Дали до пролетта ще бъдеш прероден?
Посрещам те!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар