Най-трудната част, когато трябва да напуснеш някого е.....когато трябва да тръгнеш....

В началото сцената е пълна!
Изпълнена е с емоции и трепети; аромати на кокос и кафе, по-късно вино...; лавандула и чисти завивки, омърсени и оцветени със страст...контурите на две тела!
След първата сцена, декора някак си започва да изчезва...да се стеснява сцената, да изчезват малко по малко ароматите и думите...
Не знаеш дали...ще се обади пак...дали ще поиска точно този смях...ухание...думи...
Една прекрасна, свежа и ухаеща на трева сутрин, се събуждаш и осъзнаваш, че това не е достатъчно за теб, че трябва да напуснеш...че коридора се стеснява, като проекция в картина...че в далечината не виждаш нищо...само сляти образи и сенки на недочуващи се думи и срички...
Сега настъпва тишина! Болезнена и някак си решителна за крехкия ти и неподреден живот...
Сега е момента, в който трябва да изправиш глава, да допушиш последната си цигара, да преглътнеш последната си глътка вино и да кажеш "Тръгвам!..."
Отваряш устни, а от тях излиза глух и  празен стон, крещящ недолувимо "Махам се!!!"
И само ти го чуваш този звук! Само ти! В Главата си! А той...Усмихва ти се и отваря втората бутилка вино...
Мамка му, не казах ли "Довиждане!" ???
Да, каза го...но само в мислите си...
Подаваш чашата си, той я пълни, а в съзнанието на крехките ти мисли чуваш стон и той крещи:
"Най-трудната част, когато трябва да напуснеш някого е.....когато трябва да тръгнеш...."
После всичко продължи от първа сцена...пак!!!...