Усещам, липсва ми любов,
къде изгубих я - не зная?!
Живота се превръща в изгрев нов,
дали след залеза ще го позная?
Безкраен облак, но красив
прикрива моите безброй сълзи,
говори ми със поглед плах и див:
"Обичаш, но усещаш, че боли!..."
Лист от свежа роза с хиляди бодли,
в миг те гали нежно,
а после, изведнъж, започва да боли...
Душата ми все повече копнее,
желае някого в съня, а не сама!
Луната капчици любов над мене сее,
но аз от страх не мога да ги уловя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар