искаш, не искаш, не можеш без тях!
Очи, тъй прекрасни, над теб те са властни
пронизват те тихо, усещаш без страх!
Кожа от коприна, дори като картина,
нежно и страстно докосваш без срам!
Коса от сатен, разпиляна от вятър
вплитат се пръсти в огън и плам!
Лице, във което намираш детето,
невинно и плахо те гледа добре.
И искаш със нея, да бъдеш до нея,
но тя не желае това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар