Изпитвам болка от кристална самота,
а карамелова сълза се стича през нощта.
Защо не спре да ме боли поне,
иначе съм си съвсем добре!
С изваян поглед гледам към звездите
и питам се коя съм всъщност аз?!
И болката поне за миг да спре,
повярвай, иначе съм си съвсем добре!
Не вярвах, че не ме обичаш във захлас,
все всушвах се в измамния ти глас!
И този ужас от сълзи да спре,
иначе съм си съвсем добре!...
31.03.2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар