Сянка

Изваяна от портокалов аромат
те чака там, момичето ти... или беше?...
Подмина я!
Дори на пътен знак
обръщаш повече внимание...
Дори на уличното куче се усмихваш
и показваш повече желание...
А тя замръзнала от хлад те чака!
От този студ, със който я докосваш
сълзите й са ледени висулки по лицето...
И има красота в това!
И има чувство на доказана вина!
Но тя е само сянка вече...
Подмина я зловещо и вече си далече...