Пронизващо-културна съм...дори наивно малко ми изглежда.
Срещнах те в момент на болка, съзерцание, оправданост и насилие...на мислите!
Посрещнах те такава, каквато бях...и ти пое ме - такъв, какъвто беше...
И след това...
...започнаха въпросите; дилемите;после думите....и размислите.
Разнасях се в пространството, оставяща от себе си част от електроните.
Нарастваше и лудостта ми. Ескалираща!
Подреждах себе си почти като бельо във гардероб...
Описвах се като прекрасен увод в книга.
И ти ми вярваше, поемаше, четеше. И търсеше онази подредената, когато осъзна, че е разхвърлена и сложна.
Отправяше въпроси, на които точни отговори няма...не и в мен.
Неуловимо е!
То е като аромата на канела, който много ти харесва, но с ръце не можеш да го задържиш.
Като плюшената и любима кукла, която трудно ще успееш с допир да я оживиш.
Като вятъра в косите, който те докосва, но него не можеш да докоснеш ти.
Като мислите, в момент на еуфория и екстази, които нямат смисъл уловим.
Като ефекта от синтетика, която си набутал през дихателните си пътища.
Като мелодия, която само слухово успяваш да прегърнеш.
Като влечуго, което никога не можеш да опитомиш.
............................................................................
Неуловимо е.....по начина, по който не можеш мен да задържиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар