Излишно криеш се зад пясъчно - прозрачни мисли,
разчитам всичко - не е нужно даже да чета...
на дланите ти са изписани безкрайно тайнствени неща,
нима си мислиш, че не мога да ги разбера?
За миг помислих си "Каква мистерия?"
Сега е ясно всичко - само болка и истерия
крещи от своята разголена и крехка тишина...
не си ли се запитвал "Докога?"...
Парченца истина и голота се стичат върху мен,
в съня си те намирам отегчен и малко уморен!
А истината ме пронизва с ярост и желание,
разбра ли - няма как да се сравня със твоето страдание!
Няма коментари:
Публикуване на коментар