При теб

По стените на ума ти си оставил белези,
от крехките ти мисли, от дъха ти....
Разглеждам всяка мисъл поотделно,
но отговор не срещам - ти какъв си?

Дъгите ти са твърде избледнели,
опустошени са от цвят и свежест!
Не искам да се боря с негативни чувства,
"Обичам те!", в пространството препуска...

По начина, по който себе си раздаваш,
започна неусетно като пясък да ме разпиляваш...
Но аз не искам други брегове и други бури...
При теб съм спряла!
Не искам други - чу ли?